Сънувах гробища. Валеше силен дъжд, и огромни реки от кал течаха сред гробовете. Ковчезите излизаха на повърхността, като балонета в газирана напитка. Имаше някакви хора, които се опитваха да оправят нещата. Всичко изглеждаше по-скоро, като хора опитващи се да поддържат овощна градина, в която вместо ябълки има скъпи, лакирани ковчези.
От личен опит знам, че ковчезите, независимо колко са скъпи, не променят колко е умрял сложения в тях.

В хората понякога попадат парчета твърд материал, предимно метал. В съня бяха метални топчета, като сачми или болтове и гайки.
Примерно може да се случи да глътнеш такова. Но вместо да излезе, то попада между кожата и мускулите и се плъзга надолу, докато не стигне някъде където засяда. Това е видимо отвън. Няма болка.
Примерно аз пробвах да си вкарам една гайка в ръката. Направих си разрез със нож (малко над бицепса) и я натиках там. Тя започна да пада докато стигна до лакътя (ръката ми беше свита в лакътя). После когато си отпуснах ръката, гайката стигна до обратната част на дланта ми. Това се случваше със всички хора и всички метални предмети които те поглъщаха или натикваха някак си в телата си.

Сънувах филмова сцена в София - точно на павирания бул. Цар Борис. След залез слънце. Колите, които идват от Княжево карат с превишена скорост към центъра на града. С пуснати фарове, но с типичният проблем по това време на деня да виждаш добре. Точно по средата на този булевард в посока Княжево се движи група от 4ма души - пътен полицай с жълта жилетка и фуражка, младеж, девойка и малко момиче. Те нямат нищо общо. Когато ги наближат колите фаровете им внезапно изгасват и се включват чак след като ги отминат. Погледнато отгоре, отвисоко това изглежда като движеща се тъмна точка в една дебела линия от движещи се светлини.

Сънувах че съм на поребението на Арнолд Шварценегер. Обстановката беше като на обикновено погребение в България. Бяха се събрали едни много едри (чак уродливо) мъже, които чакаха на една маса (покрита с нарязана мушама) да им дадат ядене. Единият ми направи впечатление - беше с черно яке, много як врат и кръгло, топчесто лице. Гледаше ме в очите.
Арнолд лежеше в съседната стая. Умрял. Аз така и не го видях.

Всичко се развиваше на една изоставена Земя. Не от типа на "Лудият Макс", а по-скоро на една Земя която вече е изчерпана, но хората без драми са напуснали. Просто живеят вече на други планети. Имаше всичко - инфраструктура, фантастични (но не високи) сгради. И много слънце. Всичко изглеждаше изпечено, почти нямаше растителност.
Та на този фон се появи един човек. Вече възрастен. Той беше водач на групата, но вече не можеше да се справя. И така беше време да отстъпи мястото си на друг, но по някакви причини той не може просто да се оттегли, а трябва да умре. И то от този който го замества. Т.е. той посочва едновременно заместника и убиеца си. Та заместника бях аз. И трябваше да го убия, като го намушках откъм гърба с дълъг нож, а после го държах докато умираше.
След това имаше дълга история за времето, за което аз бях водач на групата.
Но накрая този сън завърши с това, как аз съм вече стар и уморен. Кракът ми беше тежко наранен от инцидент, което макар и напълно лечимо изглеждаше сякаш така трябва да остане (според някакви правила). Виждаше се, как от пищяла ми стърчи парче месо. Тогава реших аз да се оттегля и посочих своят заместник. А той ме уби, като ме закла. Усещах докато умирах , как кръвта ми се стича по гърдите. И едновременно бавно се събуждах. Все едно умирах в единия свят за да се родя в другия.

Отвътре имаше маси опънати като за банкет, покрити с прашни кадифени покривки. Прозорците с груба, пребоядисвана, метална дограма. А на прозорците висяха тежки, прашни кадифени завеси. Когато дръпнах тези завеси отвън лелки (облечени като счетоводителки през 1983-та) се спускаха, като алпинисти по фасадата на сградата.

http://www.seaheff.com/pages/art_p01_goodheart.htm

1. Сънувах двама души стоящи до кола, на брега на океан. Те бяха крадци на царевица. Появи се още една кола която спря рязко. В нея имаше човек който преследваше тия двамата, мисля че беше свързано с кражбите. Преследвачът излезе от колата, злобен и с пистолет, и насочи оръжието си към тях. Но изведнъж се втрещи и започна да отстъпва. Огромна вълна се надигаше откъм океана с намерение да помете крадците. Те скочиха към колата. Единият влезе на задната седалка, на вторият презрамката на раницата попречи на вратата да се затвори плътно и тогава вълната ги заля.

2. Сънувах голяма каменна къща с широка вътршна зала, където се провеждат експерименти с паранормални явления. Следват някакви неясни за мен неща но все едно филмът е превъртян и на тях им е попречено вече. Тогава влизаме ние (добрите) в залата. В следващият кадър аз държа старовремски микрофон, на който по време на нападението са му скъсани кабелите, а по-късно са завързани отново. И казвам в микрофона:
"Talk to us"
Започват да се чуват звуци като шепот и хъркане.